Още преди три десетилетия група дейности, в основата на които стоят индивидуално творчество, талант и умения, бяха наречени „творчески индустрии“. Въпреки полемиките, които създаде това понятие, никой не отрича икономическия принос и големия потенциал на този сектор. С развитието на дигиталната среда секторът на културните и творческите индустрии се обогати с нови дейности и стана генератор на нови идеи и концепции за развитие и използване на самите цифрови технологии. Заговори се за креативна икономика.
Четири са основните критерии, които характеризират креативните продукти и индустрии – креативност, интелектуална собственост, метод на производство, полезна стойност.
Според публикация в сайта на Европейската комисия екосистемата на културните и творческите индустрии представлява приблизително 3,95% от добавената стойност на ЕС и осигурява работа на около 8 милиона души , вкл. около 1,2 милиона малки и средни предприятия. Тези индустрии обхващат голямо разнообразие от подсектори – архитектура, архиви, библиотеки и музеи, художествени занаяти, аудиовизуално (включително филми, телевизия, видео игри и мултимедия), материално и нематериално културно наследство, визуални изкуства, дизайн, фестивали, музика, сценични изкуства, книги и издателска дейност…
Полезна информация за креативните индустрии в Европейския съюз и в България е обобщил екип на Сдружение за младежка култура и съвременни изкуства „Радар“. В албума „Аспекти на креативните индустрии в България“ може да намерите основни данни за сектора – нормативната рамка, политики за подкрепа, стратегии и концепции, видове креативни индустрии, кратка информация, данни и икономически показатели за подсекторите…
