В продължение на столетия се придържаме към странното предположение, че правенето на изкуство е различно от другите видове работа. Минали през различни епохи на меценатство и пазар на изкуство, създадено като израз на вътрешна себеизява pro bono, днес създателите на творчески продукти продължават да имат проблеми с остойностяването на труда им. Освен наложените у самите творци стереотипи от миналото, все още има клиенти, които изискват работа безплатно или очакват благодарност, че са платили нещо въобще. В други случаи, дори да има справедливо възнаграждение за положения труд, не се предвиждат никакви форми за авторство не само за крайния продукт, но и за създадените, но неизползвани варианти и макети. Така творците са заклещени в пространството между творчеството и труда, което изтощава способността им да реагират в защита на интересите си.
Нарушаването на статуквото около труда и творчеството може да стане чрез обединения за защита, но също може да бъде масово движение, което прави малки, ежедневни стъпки. Прозрачността на заплатите и ставките е чудесен пример за това как колективното, често онлайн споделяне на информация, може да предложи решение на изолирани творци, които в крайна сметка биха получили по-малко заплащане, отколкото заслужават.
„Правете това, което обичате, и няма да работите нито ден в живота си“ е широко разпространен израз, но както забелязва Адам Курц, правенето на това, което обичаме, без справедливо възнаграждение и подходящи условия на труд, само ни кара да се отчуждаваме още повече, да заличаваме разликите между личния и професионалния живот и да оправдаваме многото жертви, като същевременно ни оставят неспособни да променим средата.
По материали на Жулиен Поза (Julien Posture), изследовател в сферата на креативните индустрии.
